8.05.2017 г.

Несъществуващата Канинска екопътека: с.Лещен - с.Горно Дряново

09.05.2017
 

Беше ден за тръгване, а не ми се тръгваше. Спокойствието, зеленината и аурата на селата тук, като че ли ме държат и не искат да ме пуснат. 
Събудих се отново рано. Исках да се разходя 2ч по Канинската екопътека, за която бях прочел на тебела в центъра на Лещен. 

Ема ме усети и поиска пак да дойде с мен. Тихо се измъкнахме от стаята, закусихме набързо и тръгнахме. 
Тук споделям личните ми впечатления от "екопътеката", а по-долу съм дал и официалната информация за нея. Правя го понеже описание и реалност се разминават. Т.нар. екопътека е по-скоро стар път свързващ селата. Освен един по-изгнил мост и една дървена табелка не видях нищо, приличащо на екопътека. Усвоените за нея евросредтсва изглежда са изчезнали някъде. Жалко, понеже районът предлага идеални условия за вело и пешеходен туризъм. 

Иначе Канинската екопътека е достъпна (теоретично) от няколко места. Преди да се предприеме нейното цялостно или частично обхождане е добре човек да се информира от някой местен за състоянието и, проходимост и маркантни места!
Ние тръгнахме от Лещен по полски път надолу в посока река Канина.  Сутринта беше облачна с изгледи за дъжд. Разбира се, че това не е пречка, а още една причина за разходката. 






 
След около 30 мин. по пътя стигнахме до реката. Исках да продължим срещу течението но трябваше да я прегазим до дригия бряг. Отказах се от този вариант, който е подходящ в по-топли дни. Върнахме се назад докато не стигнахме стар коларски път който вървеше паралелно на склона. 


 

Точно той е част от т.нар. екопътеката. Тръгнахме по него в посока Горно Дряново. Пътеката се оказа много приятна, почти без наклон и с прекрасни гледки към каньона на река Канина. Мрачното време и мъглите в ниското ме предизвикваха постоянно да снимам. 


Пейзажът се променяше динамично и до преди малко мъгливи райони се изчистваха, а други потъваха в мъгла. 



Говорихме си с Ема, че следващият път ще я преминем тази пътека от Ковачевица към Лещен с колелетата. Учуди ме колко усилия са влагали в миналото хората да изградят този път, свързващ селата и махалите. Тонове камъни са градили, на места над 5-6м. високо, за да укрепят пътя. Вървяхме си с Ема и се любувахме на околните пейзажи. 





Стигнахме място, където може би е в миналото са планирали мост. зидът на моста от двете страни на дерето беше изграден, но липсваха 4-5м. които да ги свързват. За сметка на това пътеката минаваше в дясно през дерето. 





Постепенно пътят стана по обрасъл и тесен. Стигнахме водопад на Дренинска река, който за съжаление остава малко скрит зад скалите, но беше определено 30м и повече висок. Макар и водите да не падаха вертикално, а по стръмен улей, би било идеално да има изградено място за гледане на водопада - ето това разбирам аз под екопътека - красотите на района да се направят достъпни. 







Продължихме съвсем внимателно през изгниващ дървен мост над водопада.
 


От местните научих, че подземният коридор Ризова дупка не е достъпен, заради изгнили стълби. Както ще видите по-долу, това се счита за една от основните атракции...

Първонъчалното ръмене беше си станало пролетен дъжд. Връщането назад щеше да отнеме повече от час, така че продължихме. Усилването на дъжда ме накара да търся начин да излезем на асфалта между селата, намиращ се на около 500-600м някъде над нас. След като видях къщи на село Горно Дряново във високото, хванахме една тясна пътечка. 



Посоката беше ясна - да излезем някак си до къщите. Пътечката се виеше през десетки тераси на запустели ниви. Предполагам, че пътеката още се ползва за водене на животните на паша край реката.
След малко лутане и провиране през храсталаци, но следвайки неотменно пътечката се добрахме до последните къщи на селото.





Соня вече идваше насам с колата, за да ни посрещне. Първите и думи като ни видя чисто мокри бяха "не е ли това вече прекалено?". И двамата с Ема в един глас отвърнахме, че си прекарахме прекрасни 3 часа.  

Надявам се скоро пак да сме тук и да се поразходим на ново. 


Ето и официалната информация за Канинска екопътека.  
"Канинската екопътека е много вариантна, с възможност за избор на преход от 2 до 10 часа. Общата и дължина е 13км и преминава през гористи и скалисти местности с множество живописни гледки.

Голям кръг: с. Ковачевица – с. Скребатно - с. Горно Дряново – с. Ковачевица, като начална (крайна) точка може да бъде всяко едно от тях. 

Малък кръг: с. Горно Дряново – ждрелото и каскадата на Черна река – с. Горно Дряново.

6 основни отсечки, свързващи отделните населени места. Тези отсечки могат да се преминават отделно една от друга , с начална и/или крайна точка, както следва :

  • с. Скребатно – през стръмен скален рид и втори мост над р. Канина – с. Горно Дряново;
  • с. Скребатно – през стръмен скален рид и втори мост над р. Канина – с. Лещен;
  • с. Скребатно – през първи мост над р. Канина – с. Ковачевица;
  • с. Ковачевица – през подземен коридор (Ризова дупка) – с. Горно Дряново;
  • с. Лещен – през подземен коридор (Ризова дупка) – с. Ковачевица;
  • с. Лещен – през подземен коридор (Ризова дупка) – с. Горно Дряново.
Екопътеката съдържа няколко труднодостъпни екстремни места, където чрез дървени стълби, стъпала, въжета, парапети и други се осигурява безопасност на предвижването и се предоставя възможност за едно по-екстремно преминаване през няколко предизвикателства , представляващи преодолими естествени препятствия. Те са:
  • Подземен коридор в местността „Еремиева скала” (Ризова дупка), с дължина 15м. , широчина 2м. , и височина 10-12м. , с два отвора- съответно за спускане и изкачване , устроени с дървени стълби , парапети и обезопасяващи съоръжения. 
  • Ждрело и каскада на р. Черна река под с. Горно Дряново, включени в малкия затворен кръг на екопътеката. Преминава се през няколко дълги премествания, дървени платформи и парапети, естествен заслон и множество стръмни стъпала. 
  • Стръмен скален рид на западния бряг на р. Канина под с. Скребатно, устроен с високи стълби, дървени парапети, въжета, каменни и дървени стъпала, необходими за безопасно и достъпно преодоляване на предизвикателството."

Няма коментари:

Публикуване на коментар