24.05.2017 г.

Скален лабиринт Пешкето - авантюра из българския Джурасик парк

24.05.2017 



Втората цел за деня, след прекрасната разходка по река Лиляшка бара и посещение на Божи мост, е почти неизвестния природен феномен Пешкето. Отдавна бях попаднал на бегла информация за него, освен нея не открих обаче нищо друго. Скалният лабиринт Пешкето идеално се съчетава с посещение до Божия мост, като дори са свързани с 2.6км полски път. 
Поради напредване на времето и вероятност от валеж ние се предижихме с кола от Чирен до село Лиляче. От пътят се откри прекрасна панорама към самото село, което изнандващо за мен се оказа голямо.




До Пешкето ще ви ориентира всеки местен, понеже скалният лабиринт се намира до последните къщи на Лиляче. Ние минахме от долната (ниската) страна на селската църква, продължихме на 30м в дясно от нея (ако сме с лице към църквата) и завихме по пътче непосредствено след моста на река Лиляшка бара. Продължихме по пътя за около 200-250м, като във втората му половина навлязохме в силно затревен отчастък, показващ, че тук туристи и местни не идват често. Движихме се по десния бряг на реката и след като завихме на 90 градуса паркирахме на една поляна. 



За да се открие входа на скалния лабиринт трябва или късмет или помощта на някой местен. Ние имахме и от двете. Един рибар ни насочи къде да го търсим, а късмета ни помогна да открием входа му. Късметът ни беше необходим, защото входът е препречен от избуял храст на бъзак, който тъкмо беше цъфнал, а достъпът до него бе осеян с коприва. Храстът и цветовете идеално маскираха тесния вход към природния феномен. 



След един неуспешен опит на Томас, го открихме. Характерно за входа освен бъзака е характерната форма на скалата, намираща се точно над него. Прилича на издялан полукръг, под който има почти идеална дупка с големината на баскетболна топка. Дали е правена някога от човешка ръка или е дело на природни стихии - не знам, но е определено забележителна. 



Та влязохме под свода на скалата и на пръв поглед нямаше нищо наподобяващо на скален лабиринт. За да се открият чудесата на природата трябва да се провре човек през един отвор в скалата от ляво, висок от порядъка на 60-70 см. Само няколко крачки по нататък се окрива един свят, приличащ на Джурасик парк, но без динозаврите. Преминавайки през малката пещера бяхме посрещани от многобройни прилепи, които явно не харесваха гости. 


 



Ема, Кристиян и Емилия нямаха проблем с провирането, докато по-снажните като Томас и Карл трябваше да положат повече усилия. Ниса и Маги решиха да ни изчакат отвън на поляната. Продължихме нагоре по камъните за да огледаме района. От всякъде над нас имаше скални мостове, продупчени като швейцарско сирене. 

В недрата на българския Джурасик парк 





Поглед назад от където дойдохме. 



Пътека не открихме, така че се движехме по интуиция. Искахме да разглердаме всяка ниша и дупка. Първото отклонение беше в дясно на около 50м. от входа. Отново разнообразие от скални формирования. С децата се разходихме в тази част и установихме че няма изход.







Зачудихме се дали да се връщаме, но напред и леко в ляво забелязах през обраслите с висока трева камъни друг вход и скална арка. Подканих ги да продължим. Отново следваше преминаване през коприва и треволяци, които особено за малките си беше предизвикателство. 

Отрки се нова дупка в скалите със светлина в отсрешния и край. Малкият изследовател на нови земи, Кристиян, се занимаваше с проучване на скални ниши.









Преминахме едно кратко стръмно изкачване по терен покрит с камъни и кости на животни... Дали бяха довлечени от водата тук или мъкнени от друго живо същество - не знаех.



След кратко вече излязохме от скалния лабиринт на около 60-70 м по нагоре от входа му. Ето някой кадри от поляната над Пешкето. Орехите зад Ема са мястото, където излязохме от него.  







Макс почива на камък над скалния лабиринт.



Каньончето на река Лиляшка бара. Нагоре по течението има няколко интересни вира, които ще посетим следващия път.


Кристиян на скалата над входа към лабиринта, посочващ дупката в скалата.




Скалният лабиринт Пешкето е едно уникално местенце, сътворено от безкрайната фантазия на Майката-Природа. На площ само от около 2 декара, човек потъва в един свят, познат ни само от приказките. 
Дано успеем да съхраним това кътче, така както е създадено и се наслаждаваме на тайнствената му красота и неподправеност още дълго време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар