30.04.2017 г.

Време е отново за село Войнежа

30.04 - 03.05


Както и миналата пролет, и тази решихме да релаксираме няколко дена на Войнежа. Отново с Катя и Стефан. Да се поглезим от баба Бубу и дядо Веско. Да си починем преди петте дни на Лещен :-)

Случихме и на време. Пролетно, но без проливни дъждове. От вереме на време ни разхлаждаха пролетни капки, но като цяло имахме късмет.
Беше прекрасно да се стои по-цял ден навън. А най-голямо удоволствие представляваха вечерите на хармана, под звуците на птичи оркестър.
Децата, както и очаквах, се самозанимаваха през голяма част от времето. Играеха на хамака, на люлките, със зайците, косяха тревата с дядо. 








Тичаха на воля на мегдана и все се увъртаха около хоремага за бонбони :-) 




Бях взел и новите ни колела да ги раходим. С Ема, Крисо и Соня направихме две ходения до чешмата към разклона за Велико Търново - отсечка от около 4км с лек, приятен налкон надолу. Същинска семейна идилия, поради незнайно защо си тананиках музиката от филма "Синьо лято" :-)











Татко взимаше Кристиян от чещмата с колата, докато ние се прибирахме обратно с колелетата.
 



Беше и време за събиране на пъврите билки. Соня и Катя настървено обираха цветята на глухарчето в двора на кметството. Обраха и къде що имаше свежа коприва за чай и супа.






Аз пък се заех със брането на млади борови връхчета, от които правим боров мед и сок. За целта се отпавих заедно с децата и колелета до махала Сухата река.



На път за борчетата спирахме да наблюдаваме бръмбари. Опитахме и по някоя мравка, както ни научи Руслан, собственика на Фабрика за храна и танци край с. Дедево







Помощниците бяха усърдни и бързо събрахме необходимото количество.


Естествено си угодихме с едно празнично агънце, което майка направи както винаги перфектно. 


Вечерта на 01.05. бяхме на спектакъла "Звук и светлина" във Велико Търново. По съвет на кмета на Войнежа, се качихме по стотиците стълби на парк Света гора и наблюдавахме представлението от там. Има изградени две платформи с прекрасен изглед към Царевец. Единствения недостатък е, че звукът е доста слаб и се губи неговия ефект от спектакъла.









Отново си изкарахме чудесно, потапяйки се на място, където времето е спряло.  



18.04.2017 г.

Родопски ждрела и панорами

14.-17.04.2017


През трите ни дни около Ягодина имахме възможността неколкократно да пресечем две от трите най-дълги ждрела в Булгария - Буйновското и Триградското. Освен това се насладихме и на панорамни гледки от и към Орлово око, намиращо се над Буйновското ждрело.


Живописното Буйновско ждрело е най-дългото в страната ни. Провира се около 10 км между отвесни скали между селата Тешел и Буйново. Река Буйновска, на която е кръстено и ждрелото, е издълбала мраморните скали, които на места почти се допират. Най-тясното място е наречено Вълчи скок, понеже легендата разказва, че през зимата вълците падат от там в ждрелото.



На места отвесни скалите гордо се издигат до 350м над реката. По продължението на Буйновското ждрело се намира и известната Ягодинска пещера, през която е минавала преди много години Буйновска река. Тя е и един от 100 национални туристически обекта.



Великолепна гледка към ждрело се открива от панорамната площадка Орлово око, изградена на връх Свети Илия на височина 1563 м. над село Ягодина. На около 600м под нея  се вие красивия живописният пролом на Буйновска река. От панорамната площадка се откриват прекрасни гледки към Родопите и съседните планини. Ние се възползвахме от местните водачи на високопроходими автомобили да ни повозят по стръмни кози пътеки до Орлово око. Иначе най-лесно върхът се изкачва от село Ягодина за около 1:30 мин. 



Третото по дължина, но може би първо по красота ждрело в България е Триградското. То е с дължина от 7 км и простира между селата Тешел и Триград. Същинското ждрело е се намира преди Триград и е дължина от 2-3 км. Неповторимата красота на Триградското ждрело кара човек да съзерцава 300-350м отвесните скали. 



Особено интерсен е фактът, че водите на река Триградска изчезват в тайнствената пещера "Дяволското гърло", намираща се в самия пролом. Там се намира и най-високия подземен водопад на Балканите (42м). Те се появяват половин километър след това, където реката отново се появява на повърхността под формата на голям карстов извор. 
 


Въпреки еднолентовия път не можах да се сдържа и спирах на няколко пъти за да снимам тези чудни природни форми. Децата не разбираха, какво съм се втренчил в тези скали, но съм сигурен, че един ден ще разберат. 



По пътя към село Ягодина, където бяхме отседнали, спирах отбново да снимам панорамната пложадка на Орлово око, както и околните склонове. Там видях и безсмъртното цвете Родопски силивряк.


Мъглите и дъждовното време придаваха особен драмитизъм на идващата пролет. На връщане от Борино се насладихме и на феноменална дъга, простираща се над свежозелени поляни и гордо изправени хълмове. 




Бяхмо богато възнаградено за кратния ни престой тук. И още преди да си тръгна, вече си мисля, кога отново ще посетя това магично място.