30.10.2016 г.

Земенски манастир и Земенски пролом

30.10.2016

Още на връщане от Цари мали Град вчера телефонът ми прозвъня - беше Венци. Заинтересува се, къде ще ходим на следващия ден, за да се включат към нас. Честно казано не бях мислел за активности през неделята, ама като ме питат така ребром... взе че ми хрумна идея. Една отдвана отлежаваща в съзнанието ми дестинация - Земенския манастир и Земенския пролом. Разбира се не целия пролом, койте е с дължина над 16 км, но поне можеше да вкусим малко от него. Идеята беше приета и на следващия ден към 10:00 сутринта потеглихме. Имахме около час път до първата ни спирка - Земенския манастир. Бяхме май единствените посетители. 





Манастира е част от културното наследство на Юнеско и има защо. Дворът, както и стопаснките пострийки изглеждаха добре поддържани.



А черквата "Св. Йоан Богослов" гордо се издига в центъра на на манстира. Основан е още през 11 в. През Второто българско царство е влизал в пределите на крепостта Землинград, която охранявала Земенския пролом на р. Струма. Останки от нея се намират още на един от хълмовете на Земенския пролом. Манастира е бил опустошаван от византийски, сръбски и османски набези през годините. Единствената оцеля сграда през всичките години е самата църква, която и до сега съхранява уникални, частично запазени стенописи. Тя е един от малкото оцелели паметници на културата от това време. 




Взехме си беседа, за да научим повече за църквата и нейните стенописи. 


Самия манастир е изграден на един хълм в близост до с. Земен, над спокойно течащата река Струма. Тук тя влиза в Земенския пролом който завършва при село Раждавица на около 16 км по на юг. Железопътна линия е единствения начин, освен пешеходно, да се прекоси пролома. По нея са изградени 9 тунела и 7 моста, за да пресече многобройните меандри и хълмове на Коявската и Земенската планина, които са разделени от Земенския пролом.  


Ние слязохме с колите обратно до селото и по малки тесни улички излязохме на жп линията, по която продължихме още 200-300 м. в посока началото на Земенския пролом. Паркирахме до странна кула точно срещо бивша кариера (може би). Децата веднага се спуснаха към линията. 




Тръгнахме по продължението на линията по един полски път. Съжалих, че не взех колелото на Кристиян, който тук можеше да се придвижва с него доста бързо. Една дупка в скалата до линията привлече вниманието ни и веднага се отправихме да я изследваме. 




Още в началото на Земенския пролом (погледнат от Земен) се натъкнахме на красиви, уникални скални форми, намиращи се от дясната ни страна. Понеже такива прелести се срещат на много места по пролома, условно са разделени на скални групи. 




Първата група е Агапие, до която стигнахме съвсем скоро след тръгването ни. Намират се още преди детската пложадка, от която "официално" започва туристическата пътека.
Причудливите скали са започват веднага след моста и са кръстени на местността Агапие в която се намират. 
Някъде над тях се намира скалното образувание Халката, а близо до нея се намира и извор Агапие, от който води началото си малко поточе, което образува малък водопад. Ние продължихме обаче напред по пътя.


Децата разбира се  се заиграха на детската площадка и трудно ги придумахме да продължиме напред.




Интересно ми е, защо вместо безсмислена детска площадка не е инвестирано в облагородяване на туристическа пътека с информация за интересните скали, които никнат като гъби след дъжд след всеки завой... има толкова неща да се разкажат за този прекрасен пролом, а парите са похабени по една детска пложадка. Безсмислиците обаче не свършиха с това. На няколко места видяхме дървени съоражения, проличащи на спасителни пунктове от плажовете. Нямах си и на идея каква е тяхната цел, но надали ползата от тях си заслужава тяхнта направа.

Продължихме и на едно дърво над река Струма забелязахме забавление от нашето детство -  въже вързано на клон над реката, което служи за гмуркане в стил Тарзан.



Пътят вече се беше превърнал в крайречна тясна пътека от левия край на река Струма. От дясно се забелязваше по-широк черен път, по който могат да се движат и атвомобили.





Венци се заигра с децата да правят лодки от кората на изсъхнали дървета. Издялкахме няколко лодки с импровизирани мачти и ги пуснахме по кроткото течение на реката.










Човек само да вдигне поглед то той бива магнетично привличан от скалите, които сякаш някой е забивал като пирони в недрата на планината.



За късмет имахме и среща с влака пресичащ пролома и веднага бях запитан, кога ще се качим на влака да се повозим. Надявам се съвсем скоро.

Разходката беше лежерна. Днес нямахме цел за достигане. Решавахме след всеки завой дали да продължим или да се връщаме. Но пролома ни подмамваше все по навътре в него. 




Изкачихме над първия тунел отгоре, където открихме масички с беседка. Беше почти 1 на обяд и слунцето хубаво си препичаше. Останахме там да хапнем и съберем слънчеви лъчи. 


Наслаждавахме се на прекрасната гледка наоколо и спокойствието, което само ние нарушавахме. Отсрещните скали бяха прекрасни и непристъпни.




Наблизо се виждаха къщи, но надали някой вече живееше в тях. 



Слязохме обратно на пътеката и продължихме още малко напред - пак до следващия завой. А той ни отведе и до първия железопътен мост над река Струма. Какво ли би било усещането да мине влак над главите ни...?



Изтичах напред да разузная терена. Оказа се, че той става все по интересен. Извиках групата и се заискачвахме по едни тесни скали.




Минахме по леко авантюристична стълба и се запровирахме напред по малка, но добре различима пътечка. 




Там някъде решихме да се връщаме и да оставим по-интензивно разучаване на Земеснкия порлом за пролетта, когато се надявам да се организираме за двудневно пътешествие по него. Земенския пролом е уникален с богатия си растителен и животински свят, с разнообразието от хабитати, със величествнитите си скални образувания и не на последно място с богато културно-историческо наследство. Към последните спадат крепостта Землънград, останки от средновековни крепостни сгради - т.нар. "Кулите", средновековен манастир в местността Манастиро и пещера, в която според преданията е живял Св. Иван Рилски. Всичко това може да се види на една шепа земя, останала малко настрана от типичните туристически дестинации.