25.09.2016 г.

Екопътека "Под пръските на водопада" край Тетевен

25.09.2016


Другата цел след Гложенския манастир беше разходка по екопътека "Под пръските на водопада" край гр. Тетевен и посещение на водопад Скока. Тя започва от центъра на на град Тетевен, като първите 3.5 км са асфалтов път преминаващ през квартал Козница. Ние пропуснахме тази част, за да се насладим на последните 600м до водопада, които представляват същинската екопътека. Тя е изключително красива и разнообразна. Преминават се няколко мостчета на река Козница, както и тесни стръмни склончета.





Първото мостче започва на 50м. от пътя. То е по скоро платформа над реката, даващо възможност да се премине тясно място отсечено от вертикално скали.




Децата видимо се наслаждаваха на разнообреазния терен и поредицата от препятствия.





Соня вървеше с Крисо, докато Ема тичаше покрай мен докато снимах. Пътеката изкачва едно малко хълмче, преди да премине от другата страна на реката.






Следваше ново кратко изкачване по тесен склон, от дясно на който имаше полегат водопад. Там пътеката става тясна и затова има сложено желязно въже, в случай, че някой се почуства несигурно при мокро време.







Следваха още две дървени мостчета.









И вече бяхме пред Тетевенския водопад Скока. Той е висок около 30м. и особено пълноведен след топенето на снеговете.






Сега беше по скоро малък, но въпреки това красив заради зеления мъх поникнал на скалите по, които се изсипваха водите на река Козница.


Децата се оптаха да се покатерят по скалите, но строгия поглед на мама ги върна обратно на земята. 
Аз от своя страна се покатерих по една желязна стълба, по която изглежда може да се стигне някъде до началото на водопада. Не исках да давам лош пример и затова не стигнах до края на тази загадачна пътека водеща нагоре. 



От дясно имаше друг водопад, наричан Пръскалото, който беше пресъхнал. Неговата височина е около 50 м.  и може да се види само след топенето на снеговете.


До водопада е изграден просторен заслон с огнище, което предполагам приканва хората за  разхлада през горешите дни на лятото.




Самата разходка от началото на екопътеката до водопада отнема 15-20 мин. при бавно ходене с децата. Лично аз го намирам за жалко, понеже макар и интерсна и красива, екопътеката е прекалено кратка, дори и да запълни половин ден. Предполагам, че може да се запълни с ядене пред водопада, но аз лично пропоръчвам да се съчетае с Гложенсия или други манастири наоколо или дори и със съседни край Тетевен.

23.09.2016 г.

Екопътека Видимското пръскало

23.09.2016


Отново се събрахме с Милен за септемврийските празници. Миналогодишната ни среща по това време беше само на няколко километра от тук в село Валевци. А сега бяхме отседнали в никому неизвестното село Табашко в къща за гости Табашка Тарн с прекрасна гледка към северните склонове на Централен Балкан.



Още вчера се разбрахме да се поразходим с децата до Видимското пръскало. За да може изобщо да стигнем до там с четирите деца и да зърнем красивия водопад, Миро ми предостави джипката си, с която преодоляхме около 4 км (от общо 6км) след ВЕЦ-а на кв. Видима в Априлци.  Паркирах и тръгнахме по все още широкия коларски път.

Времето беше чудесно, а гората вече се подготвяше за есента. Макар и с все още зелена корона, падналите листа издаваха края на лятото.



Децата бързо си намериха пръчки с които да си помагат.


Взехме един кратък път през гората, за да избегнем големия завой и скоро бяхме на водосбора, където се прихваща водата.



А горе по високото си беше мъгливо, а както и по-късно ще видим - доста студено.
Табелки указваха посоката, макар и пътеката да беше само една. Началото на самата екопътека с мостчетата и стълбите започваше непосредствено след ВЕЦа.




Всички деца обичат да преминават такива препятствия. 




Видимската река беше прозрачно чиста. Често се разминавахме с връщащи се от пръскалото туристи.



Пътеката е сравнително лесна, като на места са изградени парапети за допълнителна сигурност. По мое мнение е подходяща за деца от всякаква възраст (стига вече да са стигнали до тук).




Преминаването по мостовете ни бавеше, понеже всички деца се изреждаха да хвърлятр камъни, ама много камъни във водата.

Видяхме няколко големи самостоятелни скали, които ги предизвикваха да се покатерят. Е-е все още е рано, но с малко помощ сядаха отгоре им.







С Крисо обикновено се движихме най-отзад. Той изглежда изобщо не бързаше и се спираше за какво ли не. Тук го прекарах през една пряка, за да наваксаме малко.




Следваха нови мостчета.




Като цяло съоръженията бяха в добро състояние. Пътеката също беше чиста и не се виждаха неприятни отпадъци.


Скоро ни се откри за първи път гледка към високите части на Стара планина - по тях ясно се виждаше следи от скреж/слана.


Ето го и известното Видимско пръскало - целта на днешната разходка.
   




Макар и слабо, водата се стичаше по 80м отвес. Наблюдавахме го от панорамната площадка, до която стигат повечето посетители.




Има пътека, която води до подножието на Видимското пръскало, но щеше да ни дойде малко в повече днес катеренето по камъни. Не че ми липсваше желание...
Малко информация за района и водопада.





Децата бяха огладнели след разходката, а бяхме с оскъдни провизии. Добре, че Миленски  извадиха сандвичи от предния ден, та спасиха положението.


Макар и приятно, времето тък в планината не позволява да се стои на едно място дълго. Става бързо хладно, а последното от което имахме нужда бяха настинали деца по време на почивката.



Връщането става по същата пътека, от която дойдохме. На едно мъхясало дърво си правихме тупета за главите. Доста се посмяхме.






Милен и той документираше събитията като мен. И не изпускаше да даде пример за катерене по опасни скали :-)



Крисо помрънкваше чат-пат, но вървеше сам почти през цялото време. Ставаше особено самостоятелен кагато трябваше да преминаване стръмни места, мостове и стълби.





Останала част от групата беше пред нас на последния мост.


Слизането до колата беше вече унило, понеже се бяхме по-уморили.




Получи се перфектна разходка, всички бяха уморени на връщане, а Кристоян заспа в ръцете на Милен дори при силното друскане в колата на слизане към Априлци. Заслужената почивка беше последвана от още по заслужена вечеря, направена от майстор Рой.