19.09.2015 г.

Драгоманското блато, Разбоишки манастир и Букоровски манастир

19.09.2015


Отдавна имах желание да посетя Драгоманското блато. Ето, че този уикенд се отдаде възможност. След кратко проучване сметнах за добре да разширим разходката и до съседни на Драгоманското блато интересни места. А те не липсват в региона. Има значителен брой манастири и пещери, които събуждат любопитсво ми, а щяха да бъдат подходящи и интересни за децата. Бях сам с Ема и Кристиян на стартова позиция, понеже Соня отново започна работа и през почивните дни. Разбрахме се с Камен да се раздвижим заедно с тях.
Около 10:00 сутринта бяхме на изхода на София в посока Калотина. Драгоманското блато се стига от там за около 20 мин. Една малка табелка указва посоката към дървените платформи, позволяващи да се навлезе навътре. Не очаквахме да видим кой знае колко птици, но въпреки това посещението си заслужава.



Лили се беше подготвила с бинокъл. Остава сега и птици да видим ;-)


Кула, от която могат да се наблюдават приците през пролетта и есента. 


Качването на около 7-8м. височина беше изпитание за децата. Накрая всички се озовахме горе.




Въпреки опитите, не отркихме птиците. Но и така гледките от кулата бяха прекрасни.






Отсреща на Драгоманското блато се извисяваше първенеца на Чепунската планина, връх Петровски кръст (1206м). Подканваше ни да го изкачим, но за днес имахме други планове.


Разходката по дървената платформа продължи. Децата се провираха между гъстата тръстика.




По-широка платформа за обща снимка - Лора, Лили, Кристиян и Ема от ляво на дясно.



След няма и десет минути стигнахме място, след което платформата беше счупена.


Отказахме се да продължим въпреки, че на това място езерото беше пресъхнало. Решихме да продължим разходката в посока Разбоишки манастир. Пътят между Драгоман и Годеч е тесен, но пък живописен. В село Туден има табела, която ни упъти за с. Разбоище. След още няколко километра стигнахме края на асвалтовия път и паркирахме колите на една поляна. 



По разкази на други колеги-туристи скалната църква и манастир Въведение Богородично, познат още като Разбоишки манастир, се намират на около 1.5км по пътеката. Повече информация за самия манастир може да прочетете тук.
Пътеката първоначално върви през отркрито преди да навлизе в гориста местност. Децата с радост приеха идеята да ни бъдат водачи :-)







Има и ето такива тайни табелки потвърждаващи, че сме още на правия път.


Скоро пак се излиза от горичката и вече се откриваха прекрасни гледки към Понор планина, Берковишка планина и към пролома на река Нишава. 



Имахме късмета и да зърнем минаващия товарен влак, който обслужва мините в близост. Казвам го като събитие, понеже може да се види само 2-3 пъти на ден. А за децата си беше жива атракция да наблюдават криволичещия по завоя влак.


 

Вече се оглеждах за постройките на манастира и не след дълго в ляво от пътя се откри страхотната панорама със скалната църква, която сякаш беше залепена за скалите.




Отделихме време да и се насладим от тази ни позиция. Мислите всеки път са едни и същи при гледката на скални църкви: какво ли е карало хората да правят свещените храмове на такова недостъпно място? Как ли са ги изградили?


След малко размисли и снимки заслизахме по стръмната пътека докато достигнахме релсите на влака и моста на река Нишава. Тя спокойно се виеше между хълмовете, врязала се дълбоко в тях.




Спирка Разбоище (необслужвана) си заслижава също да бъде документирана. Какъв ли е бил живота тук, щом като е имало ж.п. спирка на повече от километър от най-близко населеното място?







Единствения посрещач в манастира ни беше ето този котак. 



Прекосихме го бързо и се отправихме към скалната църква. Преминахме през един дървен мост отново на река Нишава и преодоляхме няколко стръмно стълби, преди да се озовем пред вратите на светилището.









Заслужава си да споемена, че скалната църква се отваря само петък, събота и неделя.





Запалихме свещички, помолихме се и слязохме долу до реката, където имаше пейка с масичка за почивка. Всички деца (и възрастни) бяха огладняли порядъчно и набързо превършихме засапасите, които носехме със себе си.



Децата поиграха на сянка, докато ние си почивахме. Искаше ми се да отидем и до Чепърлинския манастир св. Петка, който се намира само на 15 мин пеша по линията. Отказахме се поради напредналото време. Сега предстоеше "по-трудната" част, да се качим обратно до колите.
Обратният път отново минава по трасето на железницата. Кристоян скачаше от траверса на траверса.


... а Ема си носеше новото шише за течности (същото като на тати :-) винаги с нея


Когато се докопа до него, брат и обикновено го пресушаваше 


Нагоре и назад




Слънцето вече напичаше сериозно, температурата навън приближаваше 30 градуса. Побързахме да се доберем до сянката на горичката.



След около 30 мин бяхме вече при колите. Тук се разделихме с Камен, Лили, Лора и Мая. Децата определено бяха уморени след дългите разходки и имаха нужда от редовния следобеден сън. Аз обаче имах желание да посетя и необикновения Букоровски манастир. Такъв е поради факта, че там са слепени 4 църкви една до друга (три от тях още в ремон). До Букоровския манастир се стига като се завие в дясно по полски път веднага след табелата за края на с. Разбоище. Има и табела указваща пътя. Децата вече спяха, така че продължих с колата по пътя. Затова, че времето е сухо от доста седмици, пътят е проходим от лек автомобил. Ако е мокро и кално, смятам, че придвижването с автомобил ще стане по-трудно. След около 1.5км вече бях на входа на манастира.




Поприказвах с отец Драго, който е от около три месеца в манастира. Опитва се да стегне двора и да го превърне в приятно местенце за посещение. Определено присъствието на няколко църкви на едно място е рядко явление. Заслужава си човек да ги види. 

След кратък престой се качих в колата и потеглих обратно към къщи. Децата така се бяха уморили, че ми направиха услуга да смят до входната врата.


Получи се един страхотен ден с разнообразна програма сред природата. Чакахме с нетърпение неделята, за да отидем на така чаканата от Кристиян и Ема езда.
   
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар