22.09.2015 г.

Батошевски манастир, Ловно стопанство Росица и с. Валевци

21-22.09.2015

За празниците се бяхме уговорили да се видим с Милен и Сашо. Оставих избора на локация на тях. В неделя късно вечерта се отправихме към село Валевци, някъде край Севлиево. Никога не бях чувал нищо за това място. Единствената ми подготовка беше да погледна в гугъл какво има наблизо - резерват Пеещи скали и Батошевски манастир. Би било изпълнена мезта да "притичам" до х. Мазалат, но с оглед на краткия престой се отказох от идеята. Остана манастира. 
Пристигнахме около 22:30, децата вече спяха сладко. Къща за гости Валевци беше нова и приятно обзаведена. Най-голямата изненада обаче се оказа кухнята и обслужването, които можеха да се мерят с всеки класен ресторант в София. 
На сутринта в понеделник се насочхме към Батошевски манастир "Успение Богородично".  Повече информация за него може да намерите тук



Моите впечатления са, че манастира заедно с двора и прилежащите постройки бяха поддържани в отлично състояние. Игуменът беше на посещение в съседно село, но неговата наместничка беше любезна да ни покаже святото място и да ни отговори на въпросите.
 




Трябва да отбележа, че манастира е забележително голям, за времето, когато е строен. Рядко съм виждал манастири големи като катедрали, изградени през турско робство. Моето лично обяснение е, че причината за това неговата локация. Манастирът се намира на 4 км нагоре от село Батошево, скрит в гората на един хълм.
Мясторо е скрито и до него води само един път, който в миналото може би е бил и пътека. 

Днес достъпът до манастира е лесен и мястото както везе споменах си заслужава да се види. Докато децата гонеха гущери и скачаха от герана, аз поснимах малко това красиво място.




















След като разгледахме достатъчно, се отправихме обратно към село Валевци. Още при каване забелязахме отрупаните с ябълки дървета. Не се сдържахме и спряхме да си наберем. Клоните едвам удържаха плода, узрял на тях. 


След ябълките отправихме поглед и към орехите. Те също бяха родили солидно количество плод и набързо напълнихме една торбичка. Ема с удоволсвие ни помагаше да събираме обрулените орехи, а Кристиян в това време "шофираше" пасата.


След орехите дойде ред и на круши, дюли и сливи. Абе бедната балканска земя тази година беше благосклонна към местните.

След солидното запасяване за идващите зимни месеци :-) се прибрахме за вкусен обяд в къша за гости Валевци. Соня, Веси и Елена отидоха да приспят децата, докато ние с Милен и Сашо се отдадохме на колоездене. С Милен се насочихме към държавно ловно стопанство Росица, което се намираше на около 6-7 км от къщата. Преминахме през входната врата с надпис "влизането забранено" и отидохме до ловния дом. 



Още по път видяхме голямо стадо сърни, пасящи спокойно на една поляна.



Малко по навътре в ловното стопанство бяхме стреснати от силен вой на елени. Беше размножителния им сезон и изглежда се надвикваха. Беше странно и страхотно. Чувахме ги съвсем близо до нас, някъде в горичката. Захвърлихме колелета в края на пътя и се заизкавахме в посока на воя. 



Съвсем скоро зърнахме първия екземляр на благороден елен. 


Продължихме още нагоре и само след няколко минути имахме щастието да видим един истински красавец. Като ни усети се отправи бавно и благородно към близката гора. Спря се на границата на гората и започна да ни изущава.


Моментът беше наистина бълшебен. Този красавец беше само на 70-100м втренчил поглед в  нас. Няколко по малки екземпляра все още пасяха спокойно в близост.
Силно съм благодарен на Милен, че увековечи този момент (аз бях само с телефон и нямах визможност да зумвам).


Скоро красавецът се скри в гората, а ние останахме с чувството, че сме изкарали страхотен късмет да му се насладим от близо.






Вечерта отново дойдехме в ловното стопанство, този път с децата и жените. Видяхме пак няколко сърни и елени лопатари, но този път от по-голяма дистанция. Децата определено изпитаха тръпка да търсят и да зърнат този за съжаление вече рядък дивеч из нашите планини.

За следващия ден решихме отново да посетим ловното стопансто, този път с цел езда. 



Би било като сън, да яздим из красивата местност и да имаме късмета да видим диви животни.


За съжаление късемт с дивеча на този ден нямахме, но за сметка на това направихме доста приятна езда. Ема и Кристиян, Васко и Стефан, Симеон и Максим изпитаха тръпката да хранят красивите коне от ръка. 

Макар и кратка, почивката в с. Валевци беше истински пълноценна. Този ден и половина прекарани предимно сред природата с приятели, ни оттърсиха от софийския стрес. А село Валевци се очертава като място, което ще привлича интерес в бъдеще заради чистата природа. Макар и само с 8 постоянни жители, в селото има 2 къщи за гости и един хотел, които за всеобща наша почуда бяха пълни. Ние определено пак ще пестим това малко, красиво българско селце.    

19.09.2015 г.

Драгоманското блато, Разбоишки манастир и Букоровски манастир

19.09.2015


Отдавна имах желание да посетя Драгоманското блато. Ето, че този уикенд се отдаде възможност. След кратко проучване сметнах за добре да разширим разходката и до съседни на Драгоманското блато интересни места. А те не липсват в региона. Има значителен брой манастири и пещери, които събуждат любопитсво ми, а щяха да бъдат подходящи и интересни за децата. Бях сам с Ема и Кристиян на стартова позиция, понеже Соня отново започна работа и през почивните дни. Разбрахме се с Камен да се раздвижим заедно с тях.
Около 10:00 сутринта бяхме на изхода на София в посока Калотина. Драгоманското блато се стига от там за около 20 мин. Една малка табелка указва посоката към дървените платформи, позволяващи да се навлезе навътре. Не очаквахме да видим кой знае колко птици, но въпреки това посещението си заслужава.



Лили се беше подготвила с бинокъл. Остава сега и птици да видим ;-)


Кула, от която могат да се наблюдават приците през пролетта и есента. 


Качването на около 7-8м. височина беше изпитание за децата. Накрая всички се озовахме горе.




Въпреки опитите, не отркихме птиците. Но и така гледките от кулата бяха прекрасни.






Отсреща на Драгоманското блато се извисяваше първенеца на Чепунската планина, връх Петровски кръст (1206м). Подканваше ни да го изкачим, но за днес имахме други планове.


Разходката по дървената платформа продължи. Децата се провираха между гъстата тръстика.




По-широка платформа за обща снимка - Лора, Лили, Кристиян и Ема от ляво на дясно.



След няма и десет минути стигнахме място, след което платформата беше счупена.


Отказахме се да продължим въпреки, че на това място езерото беше пресъхнало. Решихме да продължим разходката в посока Разбоишки манастир. Пътят между Драгоман и Годеч е тесен, но пък живописен. В село Туден има табела, която ни упъти за с. Разбоище. След още няколко километра стигнахме края на асвалтовия път и паркирахме колите на една поляна. 



По разкази на други колеги-туристи скалната църква и манастир Въведение Богородично, познат още като Разбоишки манастир, се намират на около 1.5км по пътеката. Повече информация за самия манастир може да прочетете тук.
Пътеката първоначално върви през отркрито преди да навлизе в гориста местност. Децата с радост приеха идеята да ни бъдат водачи :-)







Има и ето такива тайни табелки потвърждаващи, че сме още на правия път.


Скоро пак се излиза от горичката и вече се откриваха прекрасни гледки към Понор планина, Берковишка планина и към пролома на река Нишава. 



Имахме късмета и да зърнем минаващия товарен влак, който обслужва мините в близост. Казвам го като събитие, понеже може да се види само 2-3 пъти на ден. А за децата си беше жива атракция да наблюдават криволичещия по завоя влак.


 

Вече се оглеждах за постройките на манастира и не след дълго в ляво от пътя се откри страхотната панорама със скалната църква, която сякаш беше залепена за скалите.




Отделихме време да и се насладим от тази ни позиция. Мислите всеки път са едни и същи при гледката на скални църкви: какво ли е карало хората да правят свещените храмове на такова недостъпно място? Как ли са ги изградили?


След малко размисли и снимки заслизахме по стръмната пътека докато достигнахме релсите на влака и моста на река Нишава. Тя спокойно се виеше между хълмовете, врязала се дълбоко в тях.




Спирка Разбоище (необслужвана) си заслижава също да бъде документирана. Какъв ли е бил живота тук, щом като е имало ж.п. спирка на повече от километър от най-близко населеното място?







Единствения посрещач в манастира ни беше ето този котак. 



Прекосихме го бързо и се отправихме към скалната църква. Преминахме през един дървен мост отново на река Нишава и преодоляхме няколко стръмно стълби, преди да се озовем пред вратите на светилището.









Заслужава си да споемена, че скалната църква се отваря само петък, събота и неделя.





Запалихме свещички, помолихме се и слязохме долу до реката, където имаше пейка с масичка за почивка. Всички деца (и възрастни) бяха огладняли порядъчно и набързо превършихме засапасите, които носехме със себе си.



Децата поиграха на сянка, докато ние си почивахме. Искаше ми се да отидем и до Чепърлинския манастир св. Петка, който се намира само на 15 мин пеша по линията. Отказахме се поради напредналото време. Сега предстоеше "по-трудната" част, да се качим обратно до колите.
Обратният път отново минава по трасето на железницата. Кристоян скачаше от траверса на траверса.


... а Ема си носеше новото шише за течности (същото като на тати :-) винаги с нея


Когато се докопа до него, брат и обикновено го пресушаваше 


Нагоре и назад




Слънцето вече напичаше сериозно, температурата навън приближаваше 30 градуса. Побързахме да се доберем до сянката на горичката.



След около 30 мин бяхме вече при колите. Тук се разделихме с Камен, Лили, Лора и Мая. Децата определено бяха уморени след дългите разходки и имаха нужда от редовния следобеден сън. Аз обаче имах желание да посетя и необикновения Букоровски манастир. Такъв е поради факта, че там са слепени 4 църкви една до друга (три от тях още в ремон). До Букоровския манастир се стига като се завие в дясно по полски път веднага след табелата за края на с. Разбоище. Има и табела указваща пътя. Децата вече спяха, така че продължих с колата по пътя. Затова, че времето е сухо от доста седмици, пътят е проходим от лек автомобил. Ако е мокро и кално, смятам, че придвижването с автомобил ще стане по-трудно. След около 1.5км вече бях на входа на манастира.




Поприказвах с отец Драго, който е от около три месеца в манастира. Опитва се да стегне двора и да го превърне в приятно местенце за посещение. Определено присъствието на няколко църкви на едно място е рядко явление. Заслужава си човек да ги види. 

След кратък престой се качих в колата и потеглих обратно към къщи. Децата така се бяха уморили, че ми направиха услуга да смят до входната врата.


Получи се един страхотен ден с разнообразна програма сред природата. Чакахме с нетърпение неделята, за да отидем на така чаканата от Кристиян и Ема езда.