9.08.2015 г.

до х. Яворов и назад

09.08.2015

Дали ни се изчерпаха идеите не знам, но този път се спряхме на един по-малко детски преход. Целта беше обяд на х. Яворов с тръгване от Беталовото. Колкото и да гледах маршрута по карти и тракове, нямаше как да не преодолеем 650м положителна денивелация и 4 км в едната посока. Имах леки притеснения дали малките ще издържат на трудния и дълъг за тях маршрут. Яна вече го познаваше от преди две седмици. Освен това тук нямаше диви плодове като миналата седмица, които да те подтикват да вървиш напред и нагоре.
Около 10 тръгнахме с Ема с малко закъснение от останалата група. Взехме купа с боровинки, малини и ягоди, които бяхме купили сутринта от пазара в Банско и тръгнахме по обновения път за хижа Яворов. При първа възможност хванахме просеката през гората и така бързо, с все още свежи сили, набирахме височина. Плодовете си ги похапвахме дирктно с една лъжичка. Скоро стигнахме до панорамната платформа, от която се вижда цялото Разложката котловина, южните склонове на Рила, както и западните на Родопите. 




Мястото е страхотно и зарежда с много енергия. Чух се с останалата група, която се движеше по жълтата маркировка и се намираше в ляво от нас в гората. След 10 мин като по часовник се засякохме на разклона на пътя и туристическата пътека. От тук вече стана стръмно и каменисто. 


Ема и Лия се хванаха за мен и с песни и закачки закрачихме напред. Постоянно се надпреварваха коя ще се качи на по-голям камък и нищo не беше в състояние да ги убеди, че това катерене и скачане коства допълнителни усилия. 




Венци, Бенито и Яна вървяха напред, докато Мария и Стоян с Дивна на гръб се движеха до нас. 
Няколко големи мравуняка бяха обект на проучване от страна на малките.



С периодични кратки почивки групата се събираше. 




В горната част пътекате от камениста става по скоро песъчлива и внимавахме да не се подхлъзнем. 







Лия и Ема вече даваха признаци на умира (каквито имаше впрочем и при повечето възрастни). 



Соня се обади, че Боян заедно с техните са тръгнали също към хижата и се движат с около 1ч зад нас. Това разбира се подейства като стимулант на Ема, която се зарадва че ще се види с приятеля си от градината. Ето ни вече на поляната при старата хижа. 





Там се освежихме, имаше и малинки за хапване. Бързо обаче се насочихме към основната ни цел - кухнята на х. Яворов. След такова качване, всички супи и манджи и бири са вкусни. А хижата беше пълна с посетители - кой с кола, кой с бусче, кой пеша. Всички маси отвън бяха заети. Отне малко време докато поръчаме и получим така чаканите вкусотии - боб в гърне, шкембе чорба, пилешка супа, пиринско, пържени картофи, хмммм...
Аз си мечтаех, гледайки Стъпалата отсреща и ми се искаше да изтичам до там.


Скоро пристигнаха и Боян. Нашата група потегли надолу, докато ние с Ема останахме с тях. Започна се едно лигавене, едни детски измишльотини - да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли. След заслужена почивка тръгнахме обратно - всеки възрастен с едно дете за ръка. Стръмното слизане определено криеше опасност от подхлъзване...



Дияна (майката на Боян) предложи да играм на "пу за мен", когато видим маркировка. Тази игра-състезание замести мръкането от скучното слизане с борба, кой първи ше открие следващата маркировка.


Отново кратка почивка и поредните алабаланици от Боян и Ема.




На скали покрай пътя Кати (сестрата на Боян) и Боян показаха катерачни умения. Ема не прояви желание да се пробва.


Отново на панорамната площадка, където настроенето продълцаваше да е на ниво.



Беше весела разходка със завидна за децата степен на трудност. Останах дори изненадан, как се справиха. Пристигнали в Пирин голф се наградиме с Ема с по един "слонски" сладолед :-)

2.08.2015 г.

На лов за диви плодове в Рила: с. Добърско - х.Добърско

02.08.2015


Идеята за разходката дойде от Тони и Миро, които бяха проучили маршрута и реколтата от дивите ягоди, малини и боровинки десетина дена по-рано. Споменаха за лека, приятна разходка (нещо като в парка) и много плодове. Тези многообещаващи думи събраха на старта общо 24 души - 12 възрастни и 12 деца на възраст от 8 месеца до 10 год.
Бързо стигнахме до с. Добърско от Пирин голф, продължихме в посока рибарника и на около 200-300 м. след него паркирахме колите. Не пропуснахме да си поръчаме балканска пъстърва за навръщане.

Началото на пътека Дива коза.


До х. Добърско има коларски път, който е около 11км от селото. Има и туристическа пътека със синя маркировка, която на места съвпада с коларския път, а на други го пресича. Тръгнахме с бодра крачка да търсим дивите плодове. Първо обаче преброихме групата малчугани.

Първоначално пътеката е камениста, а растителността беше предимно иглолистна.




Поглед назад към рибарника

Постепенно флората се промени  и ниската растителност значително се увеличи. След около 1 км от началото вече открихме първите находища на диви ягоди.


Вървях с Кристиян, който в къщи отказваше да яде ягоди. Тук обаче нещата стояха различно - не можех да смогна да му бера ягоди. а той ги лапаше с цяла шепа. Опитваше се и сам да си бере, само че освен дребните, но супер-ароматни ягодки лапаше и откъснатата с тях трева ;-)


Излязохме на пътя. Там находищата се криеха по
неговите стръмни краища.



Децата им се нахвърляха като освирепели.
Ема и Лия вървяха неотделно и само прескачаха от възрастен на възрастен да им пълни шепите. За тях беше трудно да си берат самички плодовете, понеже обикновено те се намираха на по-стръмни места в страни от пътеката.
Темпото значително се забави в предвид непрестанно откриващите ни се находища. 





Тук таме намирахме и диви малини, но определено ягодите бяха най-многобройни. Особено богати на ягоди полянки бяха в страни от коларския  път по продължението на туристическата пътека. Тя обикнивено скъсяваше пътя, като се извиваше направо през хълмчетата и впоследствие отново го пресичаше.
След около 1-1.5 часа, които преминаваха през гориста местност, пресякохме река Добърска и скоро стигнахме и полянка с две мостчета и масичка с пейки. 



Направихме кратка почивка и сбирка на групата, членовете на която се движеше обратнопропорционално на количеството погълнати плодове. 
Тони вече бързаше да стигаме хижата :-)

 ... докато децата изразяваха чувства един към друг.

Ето как проходи и Кристиян :-)


Според Тони остававаше малко от целта, но за сметка на това ни предстоеше стръмната част. Скоро след мостчетата свихме в дясно по една стръмна пътека. За да наваксаме първите решихме да скъсим и хванахме една наистина стръмна просека с ясно очертана пътечка.






Беше поне 300 м силен наклон. С голямо учудване видях, че повечето деца и останали възрастни ни последваха. Помислих си, че ще има кълбета надолу, но в крайна сметка всички се качиха. Там някъде открихме и поляна с боровинки. Бяха толкова ароматни, че направо не му се тръгва на човек. Похапнахме и боровинки на корем и решихме да поускорим темпото към хижата. Оставаха не повече от 500м до нея. 




и останали запаси от ягоди и боровинки... 


Кристиян храни мама.


Предвидливи се бях обадил на хижаря, че идваме по-голяма група с деца. Изненадата беше пълна като видяхме, че добрия човек беше сготвил една голяма тенджера пилешка супа и беше подготвил огъня за кюфтенца.


 


Гъбите не бяха изглежда за нас. 


Иначе яденето беше на корем. Бирата беше тясното място и бързо я приключихме.




 Отново преброяване


...и малко физзарядка 



Оказа се, че малката и лека разходка, за която Тони спомена беше около 4.5 км в една посока и преодоляна положителна денивелация от почти 600м. За всеобща радост никое от децата не се оплакваше от изминатото разстояние и стръмнини. Жалко, че трябваше да се връщаме на същия ден. Хижата се намираше на една поляна, заобградена от красива гора. 







Беше скромно обзаведена, но за сметка на това уютно и с приятен стопанин. Около нея имаше богато находище на малини, които бяха атакувани след обяда от майки и деца. Предлагаха и разходка с кон, но бях май единствен кандидат, затова го оставих за следващия път.
Към около 3 следобед тръгнахме надолу. Очакваха ни сега стръмни слизания, по-които децата, пък и големите трябваше да внимават. Най-малките - Лъчезара, Кристиян и Дивна определено имаха нужда от почивка.


Взех Кристиян на конче и заслизах с него надолу. Съвсем скоро усетих неговата глава да се отпуска на моята, при което зъбите му потракваха при всяка моя крачка. Ясен знак, че се е предал на умората. Някак си го свалих на ръце до колата. Осталите, разделени на групи по интереси (напр. група на билкарите, група на детската градина и пр.) слязаха малко по-късно.
Тръгнали без големи очаквания, прехода по пътека Дива коза до х. Добърско се оказа страхотен, въпреки завидната му дължина и денивелация. Всички деца (и възрастни) се справиха чудесно и без оплаквания. Определено заслуга за това имаха както вкусните плодове по пътя, така и приятната почивка на хижата. Иска ми се догодина отново да сме тук по същото време.