27.10.2013 г.

Ябланишкото ждрело край с. Банкя

Отдавна имах мерак да се разходим до това малко известно място. Бях чел пътеписи и гледал снимки и затова бях вътрешно неспокоен, че все още не съм го посетил. На 27.10 сутринта станахме рано с Ема и мама, направихме си бърза закуска, оставихме мама на работа и ние потеглихме. Минава се през Перник и се следват табелите за Трън. На 2-3 км преди Трън има отбивка за с. Банкя. Продължава се по тесен асвалтов път. От време на време имах чувството, че пътят ще се изгуби в нищото. След първия мост в селото, завих в дясно и спрях колата пред цех за бутилиране.
Ема беше заспала някъде към Перник и сякаш знаеше какво и предстои си почиваше блаженно в нейното столче. Трябва да спомена, че през нощта бяха сменили от лятно на зимно часово време и часът беше около 10:00 (реално 11:00). Тръгнахме първо нагоре по една стръмна пътека, която завиваше в дясно след около 50 м. От там започна един 2 км преход през гората докато излезем до Ябланишката река.
Беше типична тясна горска пътека, която беше постлана с мек килим от паднали цветя. Пътчето се виеше по склона и ние с Ема постепенно слизахме към реката. А тя изглеждаше съвсем малка и спокойна и не даваше вид, че е образувала такива чудни форми по нататък. Скоро след като се добрахме до коритото на реката стигнахме и до първото дървено мостче.
То усили ентусиазма в двама ни и продължиме напред, в очакване на следващите. Малко след него стигнахме информационна табелка за пътеката.
На нея се вижда ясно, че тя води до ждрелото на река Ерма и вървейки по границата пак стига с. Банкя, т.е. описва една обиколка. От там пътеката пое стръмно нагоре докато не достигнем една малка пещера. Следваше спускане и преминаване през следващо мостче и дървени стълби. За тези, със страх от високото трябва да кажа, че някой от мостчетата са с височина 10-15м и имащи паянтов вид (реално са доста стабилни).


Внимавах доста с Ема, понеже тя искаше да върви сама и не даваше да я хващам за ръка. А тя видимо се радваше на препятсвията, които имаше и настървено ги покоряваше. Разработваше нови стратегии, за да могат малките и краченца да се катерят по стръмните стълби и склон.
Продължихме напред, а пътеката ту се качваше ту слизаше, като се преминаваха стръмни отчастъци, на които трябваше и аз да си помагам с ръце. След малко стигнахме Зеленият вир - място, където обикновено се почива (и единственото равно място в региона). Беше страхотна картинка, високо над малкото водопадче се виждаше продължението на пътя ни.
 Самата гледка вдигаше нивото на адреналина. След кратка почивка продължихме напред. Сега везе се наслаждавахме на вира гледайки го от високо.
Имаше и срахотна панорама към ждрелото. Мога само да гадая как са правени тези мостчета и стълби. Преминаването по тях си е празник за авантюриста. Тук ждрелото става доста тясно, а преминаваното му става на около 15м над реката. Следваха поредица от мостчете, крепящи се на скалите отстрани. Там срещнахме и две групи, които се връщаха. Не могли да открият пътека за да продължат напред. Казваха, че са достигнали скала, която можела да се преодолее само с катерене...
 Ние продължихме напред. Следваха доста стълби, поставени почти вертикално по един склон. Там отново бързо набирахме височина, но Ема вече беше доста уморена и изгладняла. Спряхме да се закрепим и да пийнем вода.
Беше вече дошло (дори минало) времето и за обедна почивка и тя ставаше нервна. Искаше да полегне. Носех палатка, но нямаше и един кв. м който да беше равен. Взех я на ръце и продължих още малко напред.
След като видях, че няма къде да се почине тук, обърнах се и с по бърза крачка закрачих обратно. Ема си мрънкаше за сън и обедно мляко, но такова нямаше. Някак си успявах да я успокоявам. Като стигнахме мостчетата тя отново си беше напориста да минава по тях.
 Без много да се бавим стигнахме горската пътека. Там извадих едно шоколадово кремче, което пазех за следобедна закуска. Това видимо я мотивира да продължи напред.


Хапваше си го сладко и така неусетно стигнахме в изходната позиция до колата. Макар и да не направихме обиколка, Ябланишкото ждрело е много атрактивна и интересна екопътека. Особено високите мостчета и стълби над реката придават приключенски характер на разходката. Може да се премине и от малки деца стига родителите да са сигурни в способностите си и да нямат страх от високото.
Другият път ще отделим достатъчно време за цяла обиколка. За нея трябва след последните мостчета да се премине от десния край на реката и да се качи хълма. Излиза се на ... едно бунище точно на пътя за с. Банкя (по който дойдохме с колата, а бунището се вижда от пътя, има и информационна табела точно там).
Преди да се върнем в София отидох накратко до р. Ерма. Там хапнах набързо, докато Ема вече спеше в колата. Ждрело на р. Ерма се превръща за съжаление в поредното презастроено място. Под мотото че се прави Информационна беседка се строи кръчма. И поради лесния достъп имаше и доста посетители.