29.08.2013 г.

Каньонът на р. Негованка (Еменски каньон) - смесени чувства


Бяхме на едноседмична семейна почивка на с. Войнежа, Велико Търновско. Малко, замиращо селце, далеч от всичко градско. Наслаждавахме се на спокойствието и хладината през горещите летните дни, ядяхме домашни зеленчуци и диви плодове. Решихме един ден с Ема и мама да отскочим до Еменската екопътека. За нея бях чел доста и беше време да я посетим на живо. Отправихме се към с Емен, отстоящо на около 20 км след Велико Търново в посока София. Отбивката е при с. Балван. Там има и огромен билдборд на комплекс Имението, намиращо се в с. Емен. Та продължихме и малко след като подминахме края на селото се отбихме в дясно следвайки указанията на табела "към екопътеката". След около 100-200м по черен път се достига началото/края на Негованската екопътека.
Там се намира и Еменската пещера, която е била ползвана преди време като военен склад, хранилище за зреене на сирене и др. Влязохме да разгледаме вътре и останахме изумени (за кой ли път) от поредното гениално хрумване на някой генерал. В пещерата имаше останки от тухлени постройки ... и дори асансьор. Имаше доста прилепи и тяхното гуано :-), което бързо ни върна към пътеката.
Замисълът на Негованската екопътека е бил прекрасен. Мостчета пресичащи каньона на голяма височина, пътечки от двете страни на скалите... За съжаление бързам да кажа, че пътеката е крайно неподдържана и освен усвояването на евро-средствата, малко е направено през годините, за да се привличат туристи. А те все пак идват заради прекрасните форми, изваяни от майката природа и чудния водопад в края на екопътеката.
Та в началто тръгнахме нагоре по пътеката и бързо набирахме височина. Трябваше да се качим около 100 м.н.в. за да достигнем горната част на каньона. Продължихме напред и се наслаждавахме на панорамата.



Само на 2-3 метра до нас имаше 100ина метрова пропаст, падаща до коритото на реката. Самият каньон е дълъг около километър и минаването по него е възможно за деца и възрастни на всякаква възраст. След около 300 м. достигнахме мястото, където преди е можело да се мине по дървени мостчета от другата страна на каньона. Сега има табелка - забранено минаването по мостовете .





Жалко. Искахме да покачим адреналина, но... Продължихме напред от лявата страна на каньона докато стигнахме едно панорамно място, от което се чуваха падашите води на Еменския водопад. Той обаче беше там някъде долу под краката ни.





От там пътеката се  спускаше надолу през гориста местност. Сега се изискваше да свалим надмосрката височина до нивото на реката. Имаше направени дървни подпори за по лесно преминаване, но дори и те вече имаха нужда от подновяване. Стигнахме ниската част до реката и какво да видим - навсякъде разхвърляни отпадъци - пластмасови, хартиени, и всякакви други боклуци лежаха покрай дърветата и реката.



Не можех да си обясня, кой ще бие път до тук и с каква съвест ще си остави отпадъците. Изглежда и от общината и от местните къщи за гости и комплекси нехаят кой знае колко много. Сигурно мислят, че мръсотията няма да спре туристие да идват...
Както и да е. Продължихме още малко напред и излязохме пред водопада - в цялата му прелест. от двете му страни се издигаха високи прави скали, а той падаше от около 10-12 м. в едно сенчесто вирче. Запретнахме крачоли с Ема и нагазихме. Рибките във вира дори дойдоха да ни проверят по от близо. Аз не се стърпях и направих едно освежаващо плуване до самия водопад. Беше страхотно. На края на лятото да отмори човек в хладните води на балканска река.






Постояхме, поснимахме и закрачихме наобратно. Ема вече търсеше нещо за хапване и пийване и бързаше към изходната точка.

Бяхме решили да отскочим до прословутия комплекс Имението в селото и да отдъхнем там. Цялата разходка, заедно с пещерата и почивките ни отне 3,5 часа.

Приятели, посетете това приказно място. Няма да останете разочаровани. Но пазете го. Един ден деца ви ще искат да заведат своите деца. И ще го направят, ако успеем да запазим природата ни чиста и непокътната. 

Повече информация за Каньона на р. Негованка може да прочетете тук.

17.08.2013 г.

Вазова екопътека

На път за Лакатнишките скали, няколко седмици по-рано, зебелязах табелки с надпис Вазова екопътека. Веднага я паркирах в списъка на чакащи за посещение места. Oсвен това ми беше и интерсно да видим дали има вода на Скаля. Не ни трябваше много време и решихме с Ема да се разходим до там. За компания дойде и Камен (колега) с 3,5 годишната си дъщеричка Лили. Отначало се чудихме дали да не отидем с влак и да видим Искърското дефиле от релсите, но в крайна сметка се отказахме. Все пак за почитателите на БДЖ съм длъжен да кажа че за 5-6 лв. на човек може да се пътува до гара Бов. За около 1:15 мин бяхме на изходна точка, паркирахме и поехме нагоре по екопътеката. Има табела на главния път точно на влизане към гара Бов, така че няма как да се обърка. По пътя Ема и Лили вече се бяха сприятелили, дори се държаха за ръка в колата.

Бях взел и палатка, с идеята да починем на обяд в нея. Хубавото на тази екопътека е, че освен водопада Скаля, в края и се достига село Заселе, намирощо се на върха на скалния венец. 

Там има няколко възможности за отсядане и хапване и не е нужно да се носи храна и много вода със себе си.
Та поехме нагоре по пътеката, минахме по първото мостче ни продължихме напред. Ема и Лили вървяха до нас. 

В долната част пътеката върви през гориста местност и няма кой знае какви забележителности. Излиза се в долната част на водопада Скаля. За съжаление нямаше вода. Останахме малко да си направим снимки на една от терсите му и тръгнахме нагоре по стълбите, за да излезем в горната му част. 

Като направхме малко височина, се откри прекрасна панорама към дефилето. Макар и стръмно и скалисто качването минаваше леко и децата ходеха до нас без капризи. 


Панорамната гледка остана до крайната цел на пътеката и с качване на надмосрката височина се подобрява все повече. 

В последната част вече се появиха признаци на умора в децата. За щастие откриме там "царството на капинака" и си отядохме на черни, вкусни къпинки. Оставихме Лили и Ема също да се берат сами. Последните метри преминахме носейки децата. Забелязвам също и една зависимост: когато има 2 или повече деца и едното иска да бъде носено, другото автоматично се уморява и то иска да е носено. 
Тук заедно с Ема направихме и пробив в стила на носене. Досега твърдо отказваше да я нося на конче. След като обаче видя, че Лили е носена по този начин ми позволи и на мен да я кача на раменете. Беше голяма веселба да се гоним. "Конете" разбира се бяха накрая също уморени. Стигнахме горе към 12:30-13:00. Идеално време за обяд. Взехме си супички, скара, картофки, биричка, сокчета и похапнахме на заведение, предлагащо и бунгала. Намира се до пощата в с. Заселе. 



Камен предложи вместо да слизаме пеша обратно и да носим децата надолу да изтича за колата, а аз да ги преспя в палатката. Така и ние ще си починем. Плана беше идеален...на хартия :-)
След като опънахме палатката, той тръгна надолу за колата. Аз се заех с перспиването. Легнахме с Ема и Лили в палатката, започнах да разказвам приказки и да шъткам, за да не говорят. Но положението скоро излезе изън контрол. На децата им се играеше още и решиха, че палатката е идеално място за това. Почна гонитба вътре и падна голямо смеене (не знаех всъщност, какво толкова им беше смешно). 
Ема и Лили в палатката

Реших, че няма да се спи в палатката и излязохме навън. Там имаше още няколко деца, с които се гонеха в двора на заведението. 
След около час Камен се върна с колата. Натоварихме се и тръгнахме. Батериите на малките щураци бяха свършили. Не бяхме минали и 2 км и двете бяха заспали. Събудиха се, когато вече бяхме в София.

Информация и снимки за близки дестинации във Врачанския балкан ще намери тук.