8.09.2012 г.

Прохождане около х. Здравец - и това ако не е поличба...

08.09.2012

Беше една обикновена разходка до хижа Здравец. Времето беше перфектно, а есента вече се настаняваше докато лятото и отстъпваше мястото си. 
Ема неудържимо искаше да ходи навсякъде около нея.
Дори и стълбите не я смущаваха и с малко помощ се катереше по тях.
 

Никой не обича да пада, важното е да намерим сили да се изправим...





Две деца се катерят по дървета.
 

Разходката продължава.






Незнайно как, Ема се пусна и направи първите си самостоятелни крачки. Просто се осмели без опората на мама и тати да продължи. 
 

И ако това не е поличба... От тогава ходенето по гори, реки, планини, водопади, скали, дерета, върхове е нашето общо щастие. Тогава наистина може да сме заедно и да се учим един от друг.

8.07.2012 г.

До Черни връх за първи път

08.07.2012

Тъкмо се бях сдобил с нова придобиква - самар - и горях от желание да я изпробвам. Бях направил лека проверка на поносимостта на Ема към самара в Южния парк. Проверката показа заспиване за около 10-15 мин. Самарът можеше да влезе вече в реални полеви условия. Решихме да се качим до Черни връх от паркинга на х. Морени. И баба Ема беше днес с нас. Мама снимаше.





Освен снимки правихме и видео-клипчета, за да увековечим събитието. 


Ето ни на заслон Куковиче гнездо на Черни връх. Както и очаквах въздействието на 2200 м.н.в върху Ема беше никакво.
 

Големите си хапнахме си по една супа. Ема беше на кърма и докато мама е с нас и храната и ще е с нас - винаги готова :-).
Излязохме навън да поиграем на поляната. Времето беше идеално за сезона. Ема разглеждаше с интерес всички цветенца и камъни около нея. Вече пълзеше и можеше на четири крака сама да достига своите цели.






На връщане самара отново се прояви, като удобно място за кратък сън. Определено той беше удобен както за нея така и за мен.
 




Разходката беше първата по продължителна за Ема. Няма да е и последната.