24.05.2017 г.

Скален лабиринт Пешкето - авантюра из българския Джурасик парк

24.05.2017 



Втората цел за деня, след прекрасната разходка по река Лиляшка бара и посещение на Божи мост, е почти неизвестния природен феномен Пешкето. Отдавна бях попаднал на бегла информация за него, освен нея не открих обаче нищо друго. Скалният лабиринт Пешкето идеално се съчетава с посещение до Божия мост, като дори са свързани с 2.6км полски път. 
Поради напредване на времето и вероятност от валеж ние се предижихме с кола от Чирен до село Лиляче. От пътят се откри прекрасна панорама към самото село, което изнандващо за мен се оказа голямо.




До Пешкето ще ви ориентира всеки местен, понеже скалният лабиринт се намира до последните къщи на Лиляче. Ние минахме от долната (ниската) страна на селската църква, продължихме на 30м в дясно от нея (ако сме с лице към църквата) и завихме по пътче непосредствено след моста на река Лиляшка бара. Продължихме по пътя за около 200-250м, като във втората му половина навлязохме в силно затревен отчастък, показващ, че тук туристи и местни не идват често. Движихме се по десния бряг на реката и след като завихме на 90 градуса паркирахме на една поляна. 



За да се открие входа на скалния лабиринт трябва или късмет или помощта на някой местен. Ние имахме и от двете. Един рибар ни насочи къде да го търсим, а късмета ни помогна да открием входа му. Късметът ни беше необходим, защото входът е препречен от избуял храст на бъзак, който тъкмо беше цъфнал, а достъпът до него бе осеян с коприва. Храстът и цветовете идеално маскираха тесния вход към природния феномен. 



След един неуспешен опит на Томас, го открихме. Характерно за входа освен бъзака е характерната форма на скалата, намираща се точно над него. Прилича на издялан полукръг, под който има почти идеална дупка с големината на баскетболна топка. Дали е правена някога от човешка ръка или е дело на природни стихии - не знам, но е определено забележителна. 



Та влязохме под свода на скалата и на пръв поглед нямаше нищо наподобяващо на скален лабиринт. За да се открият чудесата на природата трябва да се провре човек през един отвор в скалата от ляво, висок от порядъка на 60-70 см. Само няколко крачки по нататък се окрива един свят, приличащ на Джурасик парк, но без динозаврите. Преминавайки през малката пещера бяхме посрещани от многобройни прилепи, които явно не харесваха гости. 


 



Ема, Кристиян и Емилия нямаха проблем с провирането, докато по-снажните като Томас и Карл трябваше да положат повече усилия. Ниса и Маги решиха да ни изчакат отвън на поляната. Продължихме нагоре по камъните за да огледаме района. От всякъде над нас имаше скални мостове, продупчени като швейцарско сирене. 

В недрата на българския Джурасик парк 





Поглед назад от където дойдохме. 



Пътека не открихме, така че се движехме по интуиция. Искахме да разглердаме всяка ниша и дупка. Първото отклонение беше в дясно на около 50м. от входа. Отново разнообразие от скални формирования. С децата се разходихме в тази част и установихме че няма изход.







Зачудихме се дали да се връщаме, но напред и леко в ляво забелязах през обраслите с висока трева камъни друг вход и скална арка. Подканих ги да продължим. Отново следваше преминаване през коприва и треволяци, които особено за малките си беше предизвикателство. 

Отрки се нова дупка в скалите със светлина в отсрешния и край. Малкият изследовател на нови земи, Кристиян, се занимаваше с проучване на скални ниши.









Преминахме едно кратко стръмно изкачване по терен покрит с камъни и кости на животни... Дали бяха довлечени от водата тук или мъкнени от друго живо същество - не знаех.



След кратко вече излязохме от скалния лабиринт на около 60-70 м по нагоре от входа му. Ето някой кадри от поляната над Пешкето. Орехите зад Ема са мястото, където излязохме от него.  







Макс почива на камък над скалния лабиринт.



Каньончето на река Лиляшка бара. Нагоре по течението има няколко интересни вира, които ще посетим следващия път.


Кристиян на скалата над входа към лабиринта, посочващ дупката в скалата.




Скалният лабиринт Пешкето е едно уникално местенце, сътворено от безкрайната фантазия на Майката-Природа. На площ само от около 2 декара, човек потъва в един свят, познат ни само от приказките. 
Дано успеем да съхраним това кътче, така както е създадено и се наслаждаваме на тайнствената му красота и неподправеност още дълго време.

Скритите природни чудеса край село Чирен - каньонът на река Лиляшка бара, Божият мост, карстов извор Жабокрек и многобройните пещери

24.05.2017 



В деня на българската книжнина реших да продължа нашето просветление. Просветление, което се основава на изживявания, приключения и докосване до природата. За тази цел се отправихме с децата към две села край Враца - Чирен и Лиляче и техните природните и културни дадености. С нас бяха Томас с цялото си семейство, включително и родителите му от Бавария. Баща му отдавна жадуваше да поскитаме из нашенските дебри. Планирахме да се поразходим до Божия мост и до загадъчния скален лабиринт Пешкето.

След около 1.5 часа стигнахме отбивката за скалния феномен Божия мост, намираща се на около 2 км преди село Чирен. Отбивката има и табелка указваща посоката. Продължихме още около 1км и на единственото разклонение завихме в дясно. Последните 150-200м бяха по стабилен полски път, който ни отведе пред защитната стена на крепостта Градище, изпълнявала стражеви функции през късно римската епоха и времето на българското средновековие. От крепоста се открива идеална видимост към равнината и Врачанския балкан на юг. Крепоста се състои от крепостна стена с три квадратни кули и два входа, гледащи на юг. От запад и изток стена няма тъй като теренът става скалист и трудно проходим. От север са отвесните скали на Жабокрек (Божи мост).





След като поразгледахме и поснимахме западната кула и стената се отправихме през източния вход по пътечка, водеща към река Лиляшка бара. След не повече от 300-400м. стигнахме втора беседка с огнище и арка с информационна табела за района и забележителностите - 
вир Тигана и карстов извор Жабокрек. Тук Лиляшка бара си е проправила път между тесните скали, образувайки на места красиви вирове с изваяни от водната стихия гладки, обли скали.







Тук подземната пещера Понора има връзка с горния свят през сифона, излазащ във вира Тигана, още познат като карстов извод Жабокрек.  Поразгледахме обстойно скалите и двата вира.










От тук пътеката продължава по дървена стълба, която ни отведе от дясната страна над реката. Там имахме избор или да вървим над нея в посока Божия мост или отново да слезем по загниваща стълба до реката и да се предвижваме по нейното корито. Мъжката и детската част от групата избрахме по-приключенската опция - разходка по коритото на реката. 






Слизането по несигурната стълба беше тествано първо от Томас. След успешния тест всички слязохме до реката и се запромушвахме по обраслото с храсти корито. 




На места имаше адреналинови преминавания по скали, намиращи се на 1-3 метра над водата. Бавно и с много настриение се предвижвахме. Навсякъде по скалите се виждаха различни скални форми и дупки, създадени от малката на пръв поглед Лиляшка бара. 









Последва отново слизане по изгнила стълба до самата река и преминаване по хлъзгава наклонена скала. 


Непосредтвено след нея, от дясната страна имаша огромна скална стена, дълга може би 60-70м. и висока около 15м. Там, в десния и ъгъл открих вход на пещера. Пропълзях с челник около 30-40м. като никъде по пътя не можех да се изправя. Височината беше около 50-60см. Около мен свестяха прилепи, на които съм нарушил спокойствието.  След като се накалях порядъчно, излязох при останалите, които малко се попритесниха. 

Направих снимки на входа на тунела, като на едната хванах на късмет атакуващ ме прилеп :-)







Докато снимах, децата и останалите продължиха по течението. Ема се върна при мен, открила кости на динозавър... Несеше ми част от челюст - изглежда беше тревовасен динозавър (това ни успокои).






Продължихме още малко и Божият мост се появи пред нас - уникален, впечатляващ и магичен. Представлява естествен скален феномен, висок е 20м с ширина около 25м и дължина 125м. Сводът му е дебел между 9 и 12м. Легендата разказава, че Боговете трябвало да минат по него, за да не газят в реката.    



Тук разбрахме и защо местните наричат местността Жабокрек - бяхме свидетели на жабешки концерт, идващ от малката река Лиляшка бара. 
Предполага се, че някога на това място е имало огромна пещера, като сега част от стените са разрушени от някакво природно явление - наводнение, земестресение или нещо др. Тук могат да се открият множество дупки и малки пещери, намиращи се по содовете на Божия мост. 

Но за да стигнем до самия Бижи мост, ни се наложи да преминем, 3-4м наклонена, хлъзгава скала. При цялото внимание да минем без инциденти, Карл се подхлъзна и се сурна до коленете в реката. Прие го с лекота :-)








Заставайки под Божия мост, човек непремено усеща, колко е малък и незначителен. Красотата на това място е просто навсякъде. Всеки от нас бе привлечен от това място по свой си начин. Децата се оглеждаха в скалните дупки и ниши, големите бяхме наизвадили всички фотоапарати и телефони и снимахме в захлас. 









Дори снимките трудно могат да пресъздадат атмосферата на това магично място. 

Над моста направихме обяд и почивка.
 
Изкачихме се по пътечка до западната кула на крепоста Градище и след няма и 5 мин. бяхме до колите - доволни и щастливи от разходката и невероятните природни формирования в този район.
 

Нямах желание да тръгвам и предложих да посетим друга неизвестна, но любопитна забележителност в близост - скалния лабиринт Пешкето до село Лиляче. Отпрашихме всички натам.