30.08.2017 г.

Фотосесия с еделвайси - с бебчо до хижа Козя стена

30.08.2017

Днес споделям един прекрасен преход сред най-красивата част на Централен Балкан. Гост-автор е Огнян Кузманов, който беше така любезен да предостави текста и снимките от тяхното семейно приключение.

----------------------------

Още миналото лято, когато бях при еделвайсите в резерват Козя стена се зарекох, живот и здраве, когато се появи детето на бял свят, да му направя снимка с еделвайси.

И така, миналия месец се организирахме с приятели и се разходихме до там за снимка. Маршрутът, който избрах е много приятен и най-лек за товар от 14кг. на гърба, включващ детето, раницата и една бутилка с вода. Тръгнахме от Беклемето по направление: вр. Козя стена, х. Козя стена, с. Христо Даново.





Пътят до хижата е 7,5км. Ние не катерихме върхове, подсичахме ги, така че за денивелация въобще не говорим. Една хубава разходка, предлагаща страхотни гледки и даваща възможност, да не се смазваш от изкачването. Спряхме на мястото с еделвайсите(няма да казвам къде са, но са там, около вр. Козя стена). 






Направихме си една хубава фотосесия, починахме си и потеглихме, към хижата. Разбира се, че не е толкова лесно, колкото изглежда ☺. Все пак, всичко трябва да се пипне, да се откъсне и т.н. ☺.




Хижа Козя стена е едно прекрасно място за дестинация с деца. Хижарката си гледа детето там и играчки има, няма нужда да си носите ☺.
 




Детето си отспа този ден. Будеше се само на почивките и щом тръгнехме, заспиваше на момента . А това рядко му се случва ☺

Вариантите за връщане, поне според мен са два. Първият вариант е обратно, към Беклемето. Препоръчвам го, когато е хладно, за да се възползвате от слънцето, а също и в случай, че нямате варианти за транспорт и сте с кола, ще трябва да се върнета, за да си я вземете.

Ние продължихме по зелената маркировка за с. Христо Даново. Жегата беше адска и така се спасихме в дълбоката сянка на гората ☺. На долу има стръмен участък в началото, но като цяло маршрутът е приятен и си заслужава. Разстоянието до селото е 13км. Бяхме се договорили да ни вземат от военните складове, над с. Христо Даново и така си спестихме пет километра. Минахме го за един ден, без да ни е било натоварено. Разбира се може да се разбие и на два дни, с преспиване на хижата. Това е една от най-хубавите хижи за мен.

Малко преди края на маршрута, поредното хранене и образоване на майката ☺




За децата, които трябва да го вървят този преход е силно препоръчително да се направи с преспиване. Препоръчвам този маршрут за бебета под две годинки (за тях няма да е кой знае колко интересно, но родителите ще се полюбуват на красотите на Централен балкан), или деца над седем години ( био разнообразието тук е огромно. Има много неща, които могат да се видят. Ние не успяхме да видим и една трета от растителния свят, а животинки видяхме само крави, едно соколче, което тъкмо си похапваше и един огромен орел, долу, в гората, но не успях да го снимам. Така че за малки планинари има много какво да се покаже в този район).



И накрая резултатът… Мечтата е осъществена ☺.




--------------------------------------
 

Прекрасно място, прекрасна разходка и дано Оги скоро пак реши да сподели някой от техните вече традиционни разходки с малчо из българските планини. Нека всички помним, че еделвайсите са строго защитени. Да им се любуваме там, където растат, а не затворени като хербарий в прашни тетрадки. Нека и нашите деца водят техните деца на тези места и се любуват на това красиво алпийско цвете, както и ние го правим.

26.08.2017 г.

На къмпинг Къпиновски манастир

26.-27.08.2017



От доста време водим разговори с децата за пренощуване на палатка. Първите опити тази година бяха в двора на къщата на село Войнежа. Твърдата земя и тясната палатка не можаха да убият ентусиазма на Криси и Ема. Обещах им истинско къмпингуване. За тази цел си избрах едно прекрасно местенце в Еленския балкан - къмпинг Къпиновски манастир. Манастира и едноимения водопад бяхме посещавали вече миналата година, но тогава всичко беше набързо, заради изненадващия летен дъжд. Сега имахме два дена на разположение. Към нашата група се включиха Веско - техния първи братовчед, и баба Бубу, която е заплазила на 67 години приключенския си дух. Знаех, че хамалогията да си една вечер на палатка е същата и като за една седмица. Но пък какво толкова. Важното е да си прекараме добре. С такова намерение тръгнахме и не останхме разочаровани.





Понеже имах само една двуместна палатка, реших да експериментирам с наемането на дървесна палатка, която предлагаха на къмпинга. Имаше (поне) 4 такива, и в една от тях пренощувахме с децата. На практика това е палатка, опъната на три дървета на височина от около 1.2 м. Нашата беше с пазач - магарицата Камелия, която неотлъчно стоя до нея през цялото време.



Още като пристигнахме и се настанихме се отправихме към Къпиновсния водопад, намиращ се точно под механата на къмпинга. Екшънът там беше на ниво - младежи и девойки скачаха от 7-8м от скалите в дълбокия вир на водопада. Наоколо имаше плажуващи, които се разхаждаха в балканската река. Самият водопад е висок около 6-7 м., толкова, колкото е и дълбочината на вира. Децата бързаха да нагазят, а аз бързах да скачам. Взех с мен и Веско, като го надъхвах да скочи от скалите. Той е на 10г и досега никога не беше скачал от повече от 1 м., камо ли от скали с такава височина. Качихме се при другите скачачи и погледахме. Демонстрирах, как го правят чичковците (понеже съм му чичо). Виждах го че иска да скочи, но не му стискаше. Две местни момчета на неговата възраст дойдоха да помагат в уговарянето. Не вярвах, че ще го направи, но ме обори. Скочи във вира и бях страшно горд с него, че превъзмогна страха си. 






Криси и Ема наблюдаваха, но за тях е още рано да скачат. Нека пораснат малко, той вира няма да избяга.
Постояхме още малко на реката и се преместихме на басейна, където останахме докъм 19:00.
Преди вечеря опънахме палатката, наредихме багажа и във висящата палатка, наметнахме по една дреха с дълъг ръкав и отидахме да пробваме местните деликатеси в механата. Седнахме на терасата с гледка към водопада.


Към 22 часа стана вече достатъчно студено, че да се приберем в "къщи". Майка ми и Веско легнаха в палатката, а аз с децата се отправихме на челници към висящата палатка. За прекараната в нея нощ, мога да напиша отделен блог, но основното е:
  • децата спаха цяла нощ, без да се събудят (то те като са уморени, спят и прави :-)
  • гушкане в палатката, не е добра идея, поради факта че тежестта се събира на едно място и палатката увисва. Най-оптимално е спящите да се разпределят в отделните и краища
  • вятър или студ проникват от дъното
  • според мен става за експеримент, но традиционната палатка все още остава мой фаворит
Още вечерта излезе силен вятър, който ни лашка цяла нощ. Поривите на моменти така блъскаха страните на палатката, все едно някой удряше по нея. За мен нощта беше по-дълга, но всички останали се чувстваха свежи и отпочинали на следващата сутрин.



Времето беше доста хладно и ветровито. Предложих преди закуска да се разходим до Къпиновския манастир "Св. Никола", който се намира само на 100м от палатките ни. Разгледахме спретнатия двор и приятната църква.








Закуската се състоеше от бисквити с кисело мляко и плодове. Изглежда разходката беше възбудила апетита на всички и след 10 мин, запасите бяха опустошени. Децата отидоха да играят на близката катерушка с други деца. Кристиян ловеше скакалци, богомолки и др. насекоми и плашеше Веско и другите деца с тях.


Аз отидох да поснимам реката и водопада, преди да дойдат хората. Ето кадри от това чудно местенце. 










После с майка ми си почивахме на беседката, чакайки слънцето да напече достатъчно за плаж. Към 10:00 вече стана достътъчно топло, а и вятъра утихна. Сложихме банските, взехме хавлиите и се отпарихме към басейна, а по-късно и към реката.
Баба с три внучета.


Така някак си мина стана следобед и когато всички бяхме уморени от слънцето и къпането се пробрахме щастливи и доволни обратно на Войнежа.

Къмпинг Къпиновски манастир  се оказа доста спретнато, чисто и приятно местенце, скътано край поречието на река Веселина в Еленския балкан. Предлага места за каравани, палатки, игрища за футбол и волейбол, детска площадка с катерушки, както и отопляеми басейни (голям и малък). Направи ми впечатление, че повечето посетители бяха с деца, които тичаха и играеха на просторните поляни на къмпинга. Трябва да спомена, че вечер има охрана, която съблюдава да се пази тишина след 22:00, като след този час, шумни изяви пречещи на почиващите не се позволяват.



 Една от зоните за палатки


Поляна с игрища за фотбол и волейбол.


Вход към басейните и механата


Зоната за дървесни палатки







Детският кът в близост до заведение на самообслужване.



Басейните
 

Къмпинг Къпиновски манастир определено е местенце, което всеки почитател на хубавата природа и спокойствие трябва да посети. Управляващите наблягат много на спокойната обстановка и изглежда са безкомпромисни към шумни групи. Комбинация от приятна къмпинг среда с хубави басейни, места за хапване и река с възможност за екшън скоци правят къмпинга уникален. Дано успеят да го доразвият и се превърне в истински рай за семейно къмпингуване.